Грешките на хирургическите пациенти и сайта са сериозни и предотвратими. Според Съвместната комисия за акредитация на здравни организации, такива грешки могат да бъдат направени при до 41% от ортопедичните/педиатричните операции. За операция на гръбначния стълб се появява хирургична грешка при мястото, когато гръбначният сегмент или латерализацията са неправилни. В допълнение към това, че не успяват да се справят с симптомите и патологията на пациента, сегментните грешки могат да доведат до нови медицински проблеми, като ускорена дегенерация на диска или нестабилност на гръбначния стълб в иначе безсимптомни или нормални сегменти.
Съществуват и правни проблеми, свързани със сегменталните грешки в хирургията на гръбначния стълб, а обществеността, правителствените агенции, болниците и обществата на хирурзите имат нулева толерантност към подобни грешки. Много гръбначни операции, като дисектомия, сливане, декомпресия на ламинектомия и кифопластика, се извършват с помощта на заден подход и е важно правилното позициониране. Въпреки настоящата технология за изображения, все още се появяват сегментарни грешки, като честотата на честотата варира от 0,032% до 15%, отчетени в литературата. Няма заключение кой метод на локализация е най -точен.
Scholars from the Department of Orthopaedic Surgery at Mount Sinai School of Medicine, USA, conducted an online questionnaire study suggesting that the vast majority of spine surgeons use only a few methods of localization, and that clarification of the usual causes of error can be effective in reducing surgical segmental errors, in an article published May 2014 in Spine J. The study was conducted using an emailed questionnaire. Проучването е проведено с помощта на имейл връзка към въпросник, изпратен до членове на Северноамериканското общество на гръбначния стълб (включително ортопедични хирурзи и неврохирурзи). Въпросникът беше изпратен само веднъж, както се препоръчва от Северноамериканското общество на гръбначния стълб. Общо 2338 лекари го получиха, 532 отвориха връзката, а 173 (7,4% процент на отговор) попълниха въпросника. Седемдесет и два процента от завършващите са ортопедични хирурзи, 28% са неврохирурзи, а 73% са лекари на гръбначния стълб в обучението.
Въпросникът се състоеше от общо 8 въпроса (фиг. 1), обхващащи най -често използваните методи за локализация (както анатомични забележителности, така и локализация на изображения), честотата на хирургичните сегментарни грешки и връзката между методите на локализация и сегменталните грешки. Въпросникът не е тестван или валидиран пилот. Въпросникът позволява избор на множество отговори.
Фигура 1 осем въпроса от въпросника. Резултатите показват, че интраоперативната флуороскопия е най -често използваният метод за локализация за хирургия на задния гръден и лумбален гръбначен стълб (съответно 89% и 86%), последвани от рентгенографии (54% и 58%, съответно). 76 лекари избраха да използват комбинация от двата метода за локализация. Спинените процеси и съответните педикули са най -често използваните анатомични забележителности за хирургия на гръдния и лумбалния гръбначен стълб (67% и 59%), последвани от спинозните процеси (49% и 52%) (фиг. 2). 68% от лекарите признават, че са направили грешки в сегменталната локализация в своята практика, някои от които са коригирани интраоперативно (фиг. 3).
Фиг. 2 Използвани методи за локализация на знаци и анатомична забележителност.
Фиг. 3 Лекар и интраоперативна корекция на грешки в хирургичния сегмент.
За грешки в локализацията 56% от тези лекари са използвали предоперативни рентгенографии, а 44% са използвали интраоперативна флуороскопия. Обичайните причини за предоперативни грешки в позиционирането бяха неуспех да се визуализират известна референтна точка (напр. Сакралната гръбнака не е била включена в ЯМР), анатомични вариации (лумбално изместени прешлени или 13-корени ребра) и сегментални неясноти поради физическото състояние на пациента (субоптимален рентгенов дисплей). Честите причини за интраоперативните грешки в позиционирането включват неадекватна комуникация с флуороскоп, неуспех на препозициониране след позициониране (движение на иглата за позициониране след флуороскопия) и неправилни референтни точки по време на позициониране (лумбална 3/4 от ребрата надолу) (Фигура 4).
Фиг. 4 Причини за предоперативни и интраоперативни грешки в локализацията.
Горните резултати показват, че въпреки че има много методи за локализация, по -голямата част от хирурзите използват само няколко от тях. Въпреки че хирургичните сегментарни грешки са редки, в идеалния случай те отсъстват. Няма стандартен начин за премахване на тези грешки; Въпреки това, отделянето на време за извършване на позициониране и идентифициране на обичайните причини за грешки в позиционирането може да помогне за намаляване на честотата на хирургичните сегментарни грешки в гръбначния стълб на тораколумбала.
Време за публикация: юли-24-2024
