Хирургичните грешки на пациента и мястото са сериозни и предотвратими. Според Съвместната комисия за акредитация на здравни организации подобни грешки могат да бъдат допуснати в до 41% от ортопедичните/педиатричните кабинети. При хирургия на гръбначния стълб грешка на хирургичното място възниква, когато гръбначен сегмент или латерализация са неправилни. В допълнение към неспособността да се справят със симптомите и патологията на пациента, сегментните грешки могат да доведат до нови медицински проблеми като ускорена дегенерация на диска или гръбначна нестабилност в иначе асимптоматични или нормални сегменти.
Съществуват и правни проблеми, свързани със сегментни грешки при хирургия на гръбначния стълб, а обществеността, правителствените агенции, болниците и сдруженията на хирурзите имат нулева толерантност към такива грешки. Много операции на гръбначния стълб, като дискектомия, фузия, декомпресия при ламинектомия и кифопластика, се извършват с помощта на заден достъп и правилното позициониране е важно. Въпреки текущата технология за изображения, все още се срещат сегментни грешки, като честотата на разпространение варира от 0,032% до 15%, докладвана в литературата. Няма заключение кой метод за локализация е най-точен.
Учени от Катедрата по ортопедична хирургия в Медицинския факултет Маунт Синай, САЩ, проведоха онлайн проучване с въпросник, което предполага, че по-голямата част от гръбначните хирурзи използват само няколко метода за локализиране и че изясняването на обичайните причини за грешки може да бъде ефективно при намаляване на хирургичните сегментни грешки, в статия, публикувана през май 2014 г. в Spine J. Проучването е проведено с помощта на имейл въпросник. Проучването е проведено с помощта на имейл връзка към въпросник, изпратен до членове на Северноамериканското общество за гръбначен стълб (включително ортопедични хирурзи и неврохирурзи). Въпросникът беше изпратен само веднъж, както беше препоръчано от Северноамериканското общество за гръбначен стълб. Общо 2338 лекари го получиха, 532 отвориха връзката и 173 (7,4% процент на отговор) попълниха въпросника. Седемдесет и два процента от завършилите са били ортопедични хирурзи, 28% са били неврохирурзи и 73% са били лекари по гръбначния стълб в процес на обучение.
Въпросникът се състоеше от общо 8 въпроса (фиг. 1), обхващащи най-често използваните методи за локализация (както анатомични ориентири, така и образна локализация), честотата на хирургичните сегментни грешки и връзката между методите за локализация и сегментните грешки. Въпросникът не е пилотно тестван или валидиран. Въпросникът дава възможност за избор на множество отговори.
Фигура 1 Осем въпроса от въпросника. Резултатите показват, че интраоперативната флуороскопия е най-често използваният метод за локализиране при хирургия на задната част на гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб (съответно 89% и 86%), следвана от рентгенови снимки (съответно 54% и 58%). 76 лекари са избрали да използват комбинация от двата метода за локализация. Спинозните процеси и съответните педикули са най-често използваните анатомични ориентири за хирургия на гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб (67% и 59%), следвани от спинозните процеси (49% и 52%) (фиг. 2). 68% от лекарите признават, че са допуснали грешки в сегментната локализация в практиката си, някои от които са коригирани интраоперативно (фиг. 3).
Фиг. 2 Използвани методи за локализиране на изображения и анатомични ориентири.
Фиг. 3 Лекарска и интраоперативна корекция на грешки в хирургичния сегмент.
За грешки в локализацията 56% от тези лекари са използвали предоперативна рентгенография, а 44% са използвали интраоперативна флуороскопия. Обичайните причини за предоперативни грешки в позиционирането са неуспех да се визуализира известна референтна точка (напр. сакралният гръбначен стълб не е включен в ЯМР), анатомични вариации (лумбални изместени прешлени или ребра с 13 корена) и сегментни неясноти, дължащи се на физическото състояние на пациента състояние (неоптимален рентгенов дисплей). Честите причини за грешки при интраоперативното позициониране включват неадекватна комуникация с флуороскописта, неуспешно повторно позициониране след позициониране (движение на позициониращата игла след флуороскопия) и неправилни референтни точки по време на позициониране (лумбални 3/4 от ребрата надолу) (Фигура 4).
Фиг. 4 Причини за предоперативни и интраоперативни грешки в локализацията.
Горните резултати показват, че въпреки че има много методи за локализация, по-голямата част от хирурзите използват само няколко от тях. Въпреки че хирургичните сегментарни грешки са редки, в идеалния случай те липсват. Няма стандартен начин за отстраняване на тези грешки; обаче, отделянето на време за извършване на позициониране и идентифициране на обичайните причини за грешки в позиционирането може да помогне за намаляване на честотата на хирургични сегментни грешки в тораколумбалния гръбнак.
Време на публикуване: 24 юли 2024 г
