Грешките на пациента и мястото на операцията са сериозни и предотвратими. Според Съвместната комисия по акредитация на здравните организации, такива грешки могат да бъдат допуснати при до 41% от ортопедичните/педиатричните операции. При хирургията на гръбначния стълб грешка на мястото на операцията възниква, когато вертебрален сегмент или латерализация са неправилни. В допълнение към невъзможността да се справят със симптомите и патологията на пациента, сегментните грешки могат да доведат до нови медицински проблеми, като ускорена дегенерация на диска или гръбначна нестабилност в иначе асимптоматични или нормални сегменти.
Съществуват и правни проблеми, свързани със сегментните грешки в гръбначната хирургия, а обществеността, правителствените агенции, болниците и дружествата на хирурзите имат нулева толерантност към такива грешки. Много гръбначни операции, като дискектомия, фузия, декомпресия на ламинектомия и кифопластика, се извършват с помощта на заден достъп и правилното позициониране е важно. Въпреки съвременните технологии за образна диагностика, все още се срещат сегментни грешки, като честотата на заболеваемост варира от 0,032% до 15%, съобщени в литературата. Няма заключение кой метод за локализация е най-точен.
Учени от Катедрата по ортопедична хирургия в Медицинския факултет „Маунт Синай“, САЩ, проведоха онлайн проучване с въпросник, което предполага, че по-голямата част от гръбначните хирурзи използват само няколко метода за локализация и че изясняването на обичайните причини за грешки може да бъде ефективно за намаляване на хирургичните сегментни грешки, в статия, публикувана през май 2014 г. в Spine J. Проучването е проведено с помощта на въпросник, изпратен по имейл. Проучването е проведено с помощта на изпратен по имейл линк към въпросник, изпратен до членове на Северноамериканското дружество за гръбначни заболявания (включително ортопедични хирурзи и неврохирурзи). Въпросникът е изпратен само веднъж, както е препоръчано от Северноамериканското дружество за гръбначни заболявания. Общо 2338 лекари са го получили, 532 са отворили линка и 173 (7,4% процент на отговор) са попълнили въпросника. Седемдесет и два процента от попълнилите са ортопедични хирурзи, 28% са неврохирурзи и 73% са обучаващи се лекари по гръбначни заболявания.
Въпросникът се състоеше от общо 8 въпроса (фиг. 1), обхващащи най-често използваните методи за локализация (както анатомични ориентири, така и образна локализация), честотата на хирургически сегментни грешки и връзката между методите за локализация и сегментните грешки. Въпросникът не е тестван или валидиран пилотно. Въпросникът позволява избор на множество отговори.
Фигура 1 Осем въпроса от въпросника. Резултатите показват, че интраоперативната флуороскопия е най-често използваният метод за локализация при хирургия на задната торакална и лумбална част на гръбначния стълб (съответно 89% и 86%), следвана от рентгенографии (съответно 54% и 58%). 76 лекари са избрали да използват комбинация от двата метода за локализация. Спинозните израстъци и съответните им педикули са най-често използваните анатомични ориентири за хирургия на гръдната и лумбалната част на гръбначния стълб (67% и 59%), следвани от спинозните израстъци (49% и 52%) (фиг. 2). 68% от лекарите признават, че са допускали сегментни грешки при локализация в практиката си, някои от които са коригирани интраоперативно (фиг. 3).
Фиг. 2 Използвани методи за образна диагностика и локализация на анатомични ориентири.
Фиг. 3 Лекарска и интраоперативна корекция на грешки в хирургичния сегмент.
За грешки при локализация, 56% от тези лекари са използвали предоперативни рентгенографии, а 44% - интраоперативна флуороскопия. Обичайните причини за грешки при предоперативно позициониране са били невъзможност за визуализиране на известна референтна точка (напр. сакралният отдел на гръбначния стълб не е бил включен в ЯМР), анатомични вариации (лумбално изместени прешлени или 13-коренни ребра) и сегментни неясноти поради физическото състояние на пациента (неоптимално рентгеново изображение). Чести причини за интраоперативни грешки при позициониране включват неадекватна комуникация с флуороскописта, неуспешно препозициониране след позициониране (движение на позициониращата игла след флуороскопия) и неправилни референтни точки по време на позициониране (лумбални 3/4 от ребрата надолу) (Фигура 4).
Фиг. 4 Причини за предоперативни и интраоперативни грешки при локализация.
Горните резултати показват, че въпреки че съществуват много методи за локализация, по-голямата част от хирурзите използват само няколко от тях. Въпреки че хирургичните сегментни грешки са рядкост, в идеалния случай те липсват. Няма стандартен начин за елиминиране на тези грешки; въпреки това, отделянето на време за извършване на позициониране и идентифицирането на обичайните причини за грешки при позициониране може да помогне за намаляване на честотата на хирургичните сегментни грешки в тораколумбалния отдел на гръбначния стълб.
Време на публикуване: 24 юли 2024 г.
