46% от ротационните фрактури на глезена са съпроводени със задни малеоларни фрактури. Постеролатералният подход за директна визуализация и фиксация на задния малеол е често използвана хирургична техника, предлагаща по-добри биомеханични предимства в сравнение със затворената репозиция и антеропостериорната фиксация с винт. Въпреки това, при по-големи фрагменти от задна малеоларна фрактура или задни малеоларни фрактури, засягащи задния коликулус на медиалния малеол, постеромедиалният подход осигурява по-добър хирургичен изглед.
За да сравнят обхвата на експозиция на задния малеол, напрежението върху невроваскуларния сноп и разстоянието между разреза и невроваскуларния сноп при три различни постеромедиални подхода, изследователите проведоха кадаверно проучване. Резултатите бяха публикувани наскоро в списание FAS. Констатациите са обобщени, както следва:
В момента съществуват три основни постеромедиални подхода за разкриване на задния малеол:
1. Медиален постеромедиален достъп (mePM): Този достъп навлиза между задния ръб на медиалния малеол и сухожилието на задния тибиален мускул (Фигура 1 показва сухожилието на задния тибиален мускул).
2. Модифициран постеромедиален подход (moPM): Този подход навлиза между сухожилието на задния тибиален мускул и сухожилието на дългия флексор на дигиторум (Фигура 1 показва сухожилието на задния тибиален мускул, а Фигура 2 показва сухожилието на дългия флексор на дигиторум).
3. Постеромедиален достъп (PM): Този достъп навлиза между медиалния ръб на ахилесовото сухожилие и сухожилието на флексора халуцис лонгус (Фигура 3 показва ахилесовото сухожилие, а Фигура 4 показва сухожилието на флексора халуцис лонгус).
Що се отнася до напрежението върху невроваскуларния сноп, PM подходът има по-ниско напрежение при 6,18 N в сравнение с mePM и moPM подходите, което показва по-малка вероятност от интраоперативно тракционно увреждане на невроваскуларния сноп.
По отношение на обхвата на експозиция на задния малеолус, PM подходът предлага и по-голяма експозиция, позволявайки 71% видимост на задния малеолус. За сравнение, mePM и moPM подходите позволяват съответно 48,5% и 57% експозиция на задния малеолус.
● Диаграмата илюстрира диапазона на експозиция на задния малеолус за трите подхода. AB представлява общия диапазон на задния малеолус, CD представлява експонирания диапазон, а CD/AB е съотношението на експозиция. Отгоре надолу са показани диапазоните на експозиция за mePM, moPM и PM. Очевидно е, че PM подходът има най-голям диапазон на експозиция.
Що се отнася до разстоянието между разреза и невроваскуларния сноп, PM подходът също има най-голямо разстояние, измервайки 25,5 мм. Това е по-голямо от 17,25 мм при mePM и 7,5 мм при moPM. Това показва, че PM подходът има най-малка вероятност от увреждане на невроваскуларния сноп по време на операцията.
● Диаграмата показва разстоянията между разреза и невроваскуларния сноп за трите подхода. Отляво надясно са изобразени разстоянията за mePM, moPM и PM подходите. Видно е, че PM подходът е на най-голямо разстояние от невроваскуларния сноп.
Време на публикуване: 31 май 2024 г.
