Фрактурите на дисталния радиус са едни от най-често срещаните.фрактурив клиничната практика. При повечето дистални фрактури, добри терапевтични резултати могат да се постигнат чрез палмарен достъп с плака и вътрешна фиксация с винт. Освен това съществуват различни специални видове фрактури на дисталния радиус, като например фрактури на Бартън, фрактури с щанцоване,Фрактури на шофьора и др., като всеки от тях изисква специфични подходи за лечение. Чуждестранни учени, в своите изследвания на големи извадки от случаи на фрактури на дисталния радиус, са идентифицирали специфичен тип, при който част от ставата е засегната от фрактура на дисталния радиус, а костните фрагменти образуват конична структура с „триъгълна“ основа (тетраедър), наричана тип „тетраедър“.
Концепция за фрактура на дисталния радиус тип „тетраедър“: При този тип фрактура на дисталния радиус, фрактурата се случва в част от ставата, обхващайки както палмарно-улнарната, така и радиалната стилоидна фасета, с напречна триъгълна конфигурация. Линията на фрактурата се простира до дисталния край на радиуса.
Уникалността на тази фрактура се отразява в отличителните характеристики на палмарно-улнарните костни фрагменти на радиуса. От една страна, лунната ямка, образувана от тези палмарно-улнарни костни фрагменти, служи като физическа опора срещу воларно разместване на карпалните кости. Загубата на опора от тази структура води до воларно разместване на киткова става. От друга страна, като компонент на радиалната ставна повърхност на дисталната радиоулнарна става, възстановяването на този костен фрагмент в анатомичното му положение е предпоставка за възстановяване на стабилността в дисталната радиоулнарна става.
Изображението по-долу илюстрира Случай 1: Образни прояви на типична фрактура на дисталния радиус от тип „Тетраедър“.
В проучване, обхващащо пет години, са идентифицирани седем случая на този тип фрактура. Що се отнася до хирургичните показания, за три случая, включително Случай 1 на изображението по-горе, където първоначално е имало фрактури без разместване, първоначално е избрано консервативно лечение. По време на проследяването обаче и в трите случая е настъпило разместване на фрактурата, което е довело до последваща операция за вътрешна фиксация. Това предполага високо ниво на нестабилност и значителен риск от повторно разместване при фрактури от този тип, което подчертава силна индикация за хирургична интервенция.
По отношение на лечението, два случая първоначално са претърпели традиционен воларен достъп с флексор на карпи радиалис (FCR) за вътрешна фиксация с плака и винт. В един от тези случаи фиксацията е неуспешна, което е довело до изместване на костта. Впоследствие е използван палмарно-улнарен достъп и е извършена специфична фиксация с колонна плака за ревизия на централната колона. След неуспех на фиксацията, следващите пет случая са претърпели палмарно-улнарен достъп и са фиксирани с плаки 2,0 мм или 2,4 мм.
Случай 2: Използвайки конвенционалния воларен подход с флексор карпи радиалис (FCR), е извършена фиксация с палмарна плака. Постоперативно е наблюдавана предна луксация на киткова става, което показва неуспех на фиксацията.
При случай 2, използването на палмарно-улнарния достъп и ревизията с колонна плака доведе до задоволителна позиция за вътрешна фиксация.
Като се имат предвид недостатъците на конвенционалните пластини за фрактури на дисталния радиус при фиксирането на този конкретен костен фрагмент, има два основни проблема. Първо, използването на воларен подход с флексора на карпи радиалис (FCR) може да доведе до неадекватна експозиция. Второ, големият размер на винтовете на палмарно-заключващата пластина може да не закрепи прецизно малките костни фрагменти и потенциално би могъл да ги измести чрез вмъкване на винтове в празнините между фрагментите.
Поради това, учените предлагат използването на заключващи пластини с диаметър 2,0 мм или 2,4 мм за специфична фиксация на костния фрагмент на централната колона. В допълнение към поддържащата пластина, използването на два винта за фиксиране на костния фрагмент и неутрализирането на пластината за защита на винтовете също е алтернативен вариант за вътрешна фиксация.
В този случай, след фиксиране на костния фрагмент с два винта, плочата е поставена, за да предпази винтовете.
В обобщение, фрактурата на дисталния радиус тип „Тетраедър“ показва следните характеристики:
1. Ниска честота с висок процент на първоначална неправилна диагноза, поставена при обикновена рентгенография.
2. Висок риск от нестабилност, с тенденция към повторно разместване по време на консервативно лечение.
3. Конвенционалните палмарни заключващи пластини за фрактури на дисталния радиус имат слаба здравина на фиксация и се препоръчва използването на заключващи пластини с дебелина 2,0 мм или 2,4 мм за специфична фиксация.
Предвид тези характеристики, в клиничната практика е препоръчително да се извършват компютърна томография или периодични повторни прегледи при пациенти със значителни симптоми на китката, но с отрицателни рентгенови снимки. За този типфрактура, препоръчва се ранна хирургична интервенция с колоно-специфична плака, за да се предотвратят усложнения по-късно.
Време на публикуване: 13 октомври 2023 г.
