Дисталните фрактури на радиуса са едно от най -често срещанитефрактурив клиничната практика. За по -голямата част от дисталните фрактури могат да се постигнат добри терапевтични резултати чрез плака за подход и вътрешна фиксация на винта. В допълнение, има различни специални видове фрактури на дистални радиуси, като фрактури на Бартон, фрактури на умиране,Фрактури на шофьора и т.н., всеки изисква специфични подходи за лечение. Чуждестранните учени, в своите проучвания на големи проби от случаи на фрактура на дистален радиус, са идентифицирали определен тип, при който част от ставата включва дистална фрактура на радиуса, а костните фрагменти образуват конична структура с „триъгълна“ основа (Tetrahedron), посочена като „Tetrahedron“.
Концепция за фрактура на дисталния радиус на „тетраедър“: В този тип дистална радиус фрактура фрактурата се появява в част от ставата, включваща както палмар-улнар, така и радиална стилоидна фаза, с напречна триъгълна конфигурация. Линията на счупване се простира до дисталния край на радиуса.
Уникалността на тази фрактура се отразява в отличителните особености на фрагментите на палмар-улнарната кост на радиуса. От една страна, лунната ямка, образувана от тези фрагменти от палмар-улнар, служи като физическа подкрепа срещу воларната дислокация на карпалните кости. Загубата на подкрепа от тази структура води до воларна дислокация на китката. От друга страна, като компонент на радиалната артикуларна повърхност на дисталната радиолунарна става, възстановяването на този костен фрагмент до неговата анатомична позиция е предпоставка за възстановяване на стабилността в дисталната радиолунарна става.
Изображението по -долу илюстрира случай 1: прояви на изображения на типична фрактура на радиус „тетраедър“.
В проучване, обхващащо пет години, бяха идентифицирани седем случая на този тип счупване. Що се отнася до хирургичните показания, за три случая, включително случай 1 в изображението по-горе, където първоначално е имало фрактури, които не са изместени, първоначално е избрано консервативно лечение. Въпреки това, по време на проследяването, и трите случая изпитват разселване на счупване, което води до последваща операция на вътрешна фиксация. Това предполага високо ниво на нестабилност и значителен риск от преразпределение при фрактури от този тип, подчертавайки силна индикация за хирургическа интервенция.
По отношение на лечението, два случая първоначално са претърпели традиционния воларен подход с флексорен carpi radialis (FCR) за вътрешна фиксация на плочата и винта. В един от тези случаи фиксацията се провали, което води до изместване на костите. Впоследствие е използван палмар-улнар подход и за ревизия на централната колона беше извършена специфична фиксация с колона. След появата на отказ на фиксиране, следващите пет случая са претърпели палмар-улнарски подход и са фиксирани с 2,0 мм или 2,4 мм плочи.
Случай 2: Използване на конвенционалния подход на Volar с флексорен carpi radialis (FCR), беше извършена фиксация с палмарна плоча. Следоперативно се наблюдава предната дислокация на китката става, което показва отказ на фиксиране.
За случай 2, използването на подхода на Палмар-улнар и преразглеждането с табела с колона доведе до задоволителна позиция за вътрешна фиксация.
Като се имат предвид недостатъците на конвенционалните дистални радиусни плочи за счупване при фиксирането на този конкретен костен фрагмент, има два основни проблема. Първо, използването на воларния подход с флексорния carpi radialis (FCR) може да доведе до неадекватна експозиция. Второ, големият размер на винтовете за палмарно заключваща плоча може да не закрепи точно малки костни фрагменти и потенциално може да ги измести чрез поставяне на винтове в пролуките между фрагментите.
Следователно, учените предполагат използването на 2,0 мм или 2,4 мм заключващи плочи за специфично фиксиране на фрагмента на костта на централната колона. В допълнение към поддържащата плоча, използването на два винта за фиксиране на костния фрагмент и неутрализиране на плочата за защита на винтовете също е алтернативна опция за вътрешна фиксация.
В този случай, след фиксиране на костния фрагмент с два винта, плочата се поставя, за да се защити винтовете.
В обобщение, дисталният радиус от типа „тетраедър“ показва следните характеристики:
1. Ниска честота с висок процент на първоначална неправилна диагноза на обикновения филм.
2. Висок риск от нестабилност, с тенденция за преразпределяне по време на консервативно лечение.
3. Конвенционалните палмарни заключващи плочи за фрактури на дисталния радиус имат слаба якост на фиксиране и се препоръчва да се използват 2,0 мм или 2,4 мм заключващи плочи за специфична фиксация.
Като се имат предвид тези характеристики, в клиничната практика е препоръчително да се извършват КТ сканиране или периодични преразглеждания за пациенти със значителни симптоми на китката, но отрицателни рентгенови лъчи. За този типфрактура, Ранната хирургическа интервенция със специфична за колоната плоча се препоръчва за предотвратяване на усложнения по-късно.
Време за публикация:-13-2023 октомври
